7 Неща, за които не знаете, че са изобретени от мормони
1. Телевизията
Не може да се говори за изобретяването на телевизията без да се спомене за нейния създател, Файло Т. Фарнсуърт. Файло е роден през 1906 година в Бийвър, Юта. Семейството му пътуват заедно с Бригъм Йънг до долината Юта и Файло израства във ферма в Ригби, Айдахо, където семейството му се мести след като напускат Бийвър.
Файло обича науката и за пръв път идеята за електрическа телевизия го спохожда когато е на 14 години. Макар че няма висше или средно образование, той много се интерисува от електричество и споделя ранна схема на идеята си с един учител по химия през 1922 година. През 1927 година на възраст 21 години той създава своя електронна телевизия, представляваща камерна тръба с мозаичен образ, осветявана от волтова дъга, която за пръв път предава образ - знака на долара.
Една от най-големите американски компании по това време, RCA, предлага да закупи патента му за сума, еквивалентна на 1 милион долара днешни пари, но той отказва. Макар че е човекът, отговорен за това откритие, по-късно Фарнсуърт казва на сина си следното относно телевизията: „Няма нищо, което си заслужава в нея, ние в това семейство няма да я гледаме и аз не искам телевизията да бъде интелектуалната храна за теб“. До смъртта си през 1971 година, Файло Фарнсуърт е получил над 300 патента в САЩ и други държави.
2. Електрическата китара
Преди изобретението на Алвин МакБърни, китарата не е толкова вълнуваща и оригинална. Той създава първия електрически усилвател за китара, когато е на 15 години и получава патент за него след няколко подобрения.
През 1927 година сменя името си на „Алвино Рей” („Рей” означава „Крал” на испански), за да отговаря на популярността на Латино музиката по това време. Към края на 30’те години е нает от фирмата Гибсън да направи прототипен модел при създаването на модел електрическа китара със стоманени струни и педал на име Electroharp. Тя става популярна и постепенно се превръща в днешния вид електрическа китара.
Алвино не е роден в Църквата, но се присъединява към нея, когато се жени за мормонката Луиз Кинг, една от пеещите King Sisters, с която той работи докато е с групата Musical Knights на Харолд Хайдт.
3. Светофарът
„Мигащата къщичка за птици“ за пръв път се появява на пресечката между улица 200 South и улица Main в Солт Лейк Сити през 1912 година и ръчно се превключва от полицай. Макар да има предишни опити за създаване на механично управление на уличното движение, светофарът на мормона полицай Лестър Уайър за пръв път използва червена и зелена светлина.
Гражданите на Солт Лейк Сити първоначално не одобряват устройството, считайки го за нова странност или изобщо несъобразявайки се с него. От време на време светофарът умишлено е повреждан нощно време и се налага често да го ремонтират. Въпреки това светофарът доказва полезността си и моделът на Уайър е усъвършенстван няколко пъти, докато се стигне до регулиращите светлинни сигнали, които виждаме днес.
4. Операция за присаждане на изкуствено сърце
2 Декември 1982 година е важна дата както в историята на медицината, така и в мормонската история. Членът на Църквата и сърдечен хирург д-р Уйлям ДеВрийс получава разрешение от Администрацията по храни и лекарства на САЩ да присади полиуретаново изкуствено сърце модел Джарвик-7 върху човек и извършва първото такова присаждане върху Барни Кларк - също мормон. Това е рискована операция, но Кларк живее доста по-дълго от очакваните 112 дни след операцията.
5. Технология за дигитален звук и кино
Цифровизираният звук, който сега свързваме с компакт дисковете и DVDта, започва с изобретяването на технологията за преобразуване на аналогов звуков сигнал в цифров формат. Тази технология е изобретена от светията от последните дни Робърт Б. Ингебетсен и неговия наставник професор Томас Стокхам.
По-късно Ингебретсен създава софтуера за първата работеща система за редактиране на дигитален звук, докато работи за фирмата Саундстрийм. Сони и Филипс изпреварват Саундстрийм при производството на компакт дискове, отчасти защото Ингебретсен и хората, с които той работи, не патентоват технологията за редактиране на дигитален звук, която те първи създават. Ивгебретсен също създава първия дигитален филм, представляващ 20-секунден портрет на ръка, с помощта на Ед Катмул, също мормон.
6. Слуховия апарат
Това, което започва като опит за измерване заряда на електрона, по-късно довежда до инструмента, днес известен като слухов апарат. Харви Флечър, мормон роден в Прово, Юта, започва с опити да измери заряда на електрона, но скоро след това се заема с изучаването на стереофоничен звук, докато ръководи изследвания в Лабораториите Бел Телефон, след като се дипломира от университет.
Първото представяне на „три-измерен“ звук е направено от д-р Флечър на 24 януари 1934 година, като от много от присъстващите чутият звук е описан като „призрачен“. Д-р Флечър също извършва първоначални разработки върху озвучаването във филми, в телевизията и транзисторното радио.
7. Одометър
Макар различни видове одометри да са изобретени от хора като Бенджамин Франклин, одометърът, изобретен от мормонските пионери Уйлям Клейтън и Апълтън Хармън се счита за ново изобретение, понеже е различен и по-сложен от всички предходни видове одометри. Поради наличието на последователност от движещи се спици и зъбни колела, Клейтън успява да осигури сравнително точно измерване на изминатия от преселниците път на запад. След като тази информация се публикува, тя се използва от следващите пионери, запътилите се към Калифорния златотърсачи през 1849 година и останалите пътуващи по този път.
Различие и достойнство
„Хората и обществото имат нужда от атмосфера, в която да придобиват различен религиозен опит“. - Алан Мийз и Нейтън Оман[1]
Животът нямаше ли да бъде по-лесен, ако всички бяха еднакви? Помислете за всички конфликти, които бихме могли да избегнем, ако всички искахме едни и същи неща, гласувахме по един и същ начин и посещавахме една и съща църква. Проблемът е, че всъщност такъв свят не съществува.
Изкушението всички да бъдем изваяни „по един и същи шаблон“ - казва Дитер Ф. Ухтдорф, втори съветник в Първото Президентство на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни - „би противоречало на характера на Бог, Който е създал всеки човек различен“.[2]
Обществата са пълни с хора, групирани по интереси, политически лагери, културни фракции и религиозни организации, предлагащи тяхното собствено разбиране за добро. И тъй като ние всички имаме собствено мнение, обществата са по-добре така. Ако не вредят на никого или не принуждават никого, нашите различия могат да обогатят нашето общо съществуване.
Равин Джонатан Сакс сравнява нашата обществена реалност с начина, по който природата работи: „Точно както околната среда зависи от био разнообразието, така и човешката среда зависи от културните различия, тъй като нито една цивилизация не обхваща всички духовни, етнически и художествени изражения на човечеството“.[3] Равновесието сред много, а не господството на един, предлага по-добра възможност за устойчивост.
Тъй като нито една група не притежава монопол върху всичко, което е мъдро, красиво и справедливо, всеки може да се учи от всеки. Нашите преживявания имат пропуски, които трябва да бъдат запълнени и нашата перспектива има неизвестни, които трябва да бъдат намерени. Намираме смисъл в човешките взаимоотношения, когато надскочим себе си и открием достойнството на другите, дори и да не сме на едно мнение. И никой не трябва да се отказва от своята идентичност.
Този компромис между различията се нарича плурализъм, общество, организирано под общи закони и цивилизация, но без единна система на вярвания, която да притежава пълно влияние. Не една или две, но много перспективи и традиции могат да съществуват заедно в споделена морална рамка. Такъв идеал съществува само когато хората развият навиците и възпитанието на учтивостта в разбирането на уникалните световни виждания на своите съседи. Във време изпълнено с философии, идеологии и претенции за истина, мирът и редът зависят от това.
Плурализмът е нормална част от обществото, но проблемът настъпва, когато най-силният изисква признание и съгласие от всички останали. Напрежението нараства в консенсус. Подтикът към намаляване на различията се изгражда. И в името на единството, големите гласове започват да доминират над малките. Но тази тенденция обикновено има обратен резултат. Единството се превръща в потискане и се развива кръг от напрежение. Работата на едно плуралистично общество е да минимизира тази борба.
Политическият учен Самюъл Хънингтън казва, че от всички елементи, които обособяват цивилизацията „най-важният обикновено е религията“.[4] Така че, не е изненада, че религиозните различия лежат в основата на много конфликти в света. Решението е да се оставят различията да процъфтяват, а не да бъдат потискани. Изследванията показват, че защитата на различията в религиозната практика се свързва с по-големи граждански и политически свободи, по-голяма икономическа свобода и свобода на печата, по-малко военни конфликти, по-добро здраве, по-високи нива на доход, по-добро образование за жените и по-високо всеобщо човешко развитие.[5] На кратко казано, религиозният плурализъм освобождава място да живеем живота си.
Един коментатор пише, че нашите разногласия не трябва да ни „изправят един срещу друг в битка до смърт“.[6] Със сигурност различията правят живота по-труден, но и чрез тях повече си струва да се живее. Страховете от нашите различия обикновено ни заплашват повече от действителните различия.
Отново и отново Библията ни насочва към тези, които са различни. В нея се казва: „Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели“.[7] По същия начин, нашите различия може да са скрита благословия, защото човешкото достойнство не е винаги това, което изглежда на пръв поглед.
[1] Alan J. Meese, Nathan B. Oman, “Hobby Lobby, Corporate Law, and the Theory of the Firm,” Harvard Law Review Forum, 20 май 2014 г.
[2] Дитер Ф. Ухтдорф, „Четири звания“, обща конференция, апр. 2013 г.
[3] Jonathan Sacks, The Dignity of Difference, 2005 г., с. 62.
[4] Samuel P. Huntington, The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order, 1996 г., с. 42.
[5] Вж. Brian J. Grim, Roger Finke, The Price of Freedom Denied, 2011 г., с. 206.
[6] Ross Douthat, “A Company Liberals Could Love,” New York Times, 5 юли 2014 г.
[7] Евреите 13:2.
Имиграцията:
Ново Изявление на църквата по тези Проблеми
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни направи следното официално изявление относно имиграцията:
Навсякъде по света, дебатът по въпроса за имиграцията е станал интензивен. Това е така особено в САЩ. Повечето американци са съгласни, че федералното правителство на САЩ трябва да подсигури своите граници и рязко да намали или премахне потока от нелегални имигранти. Нерегистриран и нерегламентиран, такъв поток може да дестабилизира обществото и в крайна сметка да бъде неовладян.
Предвид мерките на реда, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни не насърчава своите членове да влизат , в която и да е държава без правна документация,както и умишленото надвишаване на престоя освен този, посочен в разрешените от закона визи за пътуване.
Какво да се прави с очакваните 12 милиона нелегални имигранти, които в момента пребивават в различни щати на територията на САЩ е най-голямото предизвикателство в дебата за имиграция. Основен морален въпрос обаче в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е как да се отнасяме един към друг като деца на Бога.
Историята на масово експулсиране или малтретиране на лица или семейства, е причина за безпокойство, особено когато става дума за раса, култура или религия. Това би трябвало да сложи пауза и да има политика, която да предвижда насочването на всяка една група, особено ако тази група идва най-вече от едно наследство.
Като тези, от всички страни на дебата имиграция в САЩ са отбелязали, този въпрос е този, който в крайна сметка трябва да бъде решен от федералното правителство.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е загрижена за това, че всяко държавно законодателство, което съдържа само разпоредби за изпълнение може да се окаже недостатъчна за високи морални стандарти за отношението един към друг като деца на Бога.
Църквата подкрепя подход, при който на имигрантите без документи да им е позволено да се изправят срещу закона и да продължат да работят, без това непременно да води до гражданство.
За осъществяването на необходимата имиграционна реформа в САЩ, на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни поддържа балансиран и гражданското подход към предизвикателна задача, в пълно съответствие с традицията си състрадание, своята почит към семейството, и ангажираност към закона.
Намиране на работа никога не е лесна задача. Въпреки това, с всички инструменти, с които разполагаме днес, сега можете да търсите за нова работа в по-ефикасни и ефективни начини от всякога. Защото те са един от най-добрите начини за намиране на работа, социалните медии са важен инструмент в търсенето на работа и може да ви помогнат да намерите нови възможности за работа, каквато няма да откриете никъде другаде. Тук са пет начина за използване на социалните медии в търсенето на работа днес.
1. достигне до вашите Facebook приятели.
Когато търсите работа, Facebook е чудесно място за да знаят хората, че търсите. Това са вашите приятели и лични контакти; те са хората, които са инвестирали в теб и искат да успеят. Има и много хора, с които не может да си взаимодействате редовно сред вашите Facebook приятели, така че за написването на Facebook статус отдаване хора знаят това, което търсите за да разкрие много потенциални клиенти. Никога не знаеш кой е чувал за отворена позиция или които биха могли да имат връзки на фирми във вашата индустрия. Мрежовят ви профил е страхотно място да започнете, когато говорим за това, което търсите и как сте квалифицирани.
2. Потърсете общи връзки.
След като сте започнали техниката за търсене 15-10-2 работа, погледнете списъка на ресурсите. Може да има хора в този списък, с които бихте искали да говорите, но никога не сте се срещали преди. Това е, когато социалните медии играе важна роля. Може би не знаете всички във вашата област, но най-вероятно са свързани с други, които го правят. Използвайте LinkedIn или Facebook, за да търсят връзки или общи приятели, които биха могли да бъдат в състояние да ви свържат с потенциални работодатели и да ви помогнат да планирате информационна интервю. Това също е един чудесен начин да се подготвят за интервю за работа-виж, ако имате някакви връзки, които вече работят за компанията и може да ви дадат някои съвети преди интервюиране.
4. Следвайте фирми и групи на Twitter и LinkedIn.
Фирми често пускате нови работни места на Twitter и LinkedIn. Идентифицирайте няколко фирми, че ще се интересуват от работа в продължение на, и след това следват техните сметки. След това ще незабавно знам кога ново отваряне на работни места е публикувал.
LinkedIn също има 2,1 милиона професионални групи. Преглед чрез групите, свързани с вашата област или интереси, и се присъедини към някои от тях. Никога не знаеш какво професионални контакти можете да получите чрез смислени вноски за специализирана групова дискусия.
3. Направете личен сайт.
Вие не трябва да бъде един уеб дизайнер да създаде уеб сайт. Има изобилие от безплатни услуги, които може да направи това за вас. Wix и Weebly са популярен избор. Можете също така да се създаде оптимална Resume сметка, след като се регистрирате към LDSJobs.org. Тези сайтове ви позволяват да споделяте вашето резюме, последните проекти, както и всяка друга важна информация, която може да представлява интерес за потенциални работодатели. В зависимост от вашата област, можете да помислите и за създаване на личен блог. Блогове изискват по-задълбочени издръжка, защото ще трябва да пиша постове редовно, но те могат да бъдат използвани, за да се установи вашия опит по темата и да се покаже силни умения за писане. След като създадете вашия сайт, не забравяйте да го споделите на всичките си други социални медийни канали. Напиши статут Facebook, тя чуруликане, и да го добавите към вашия профил в LinkedIn!
5. Прочетете вашите профили в социални медии.
Вашите медийни сметки социални казват много за това кой сте, така че искате да се уверите, че те комуникират правилното послание. Прегледайте всичките си профили в социални медии от гледна точка на потенциален работодател. Актуализирайте всяка информация, която не е актуална, проверете за правописни грешки и граматически грешки, както и премахнете всеки материал, който може да разубеди потенциален работодател да ви наеме. Това може да включва жалби до бивши работодатели, неудобни снимки и вицове или потенциално обидни коментари, които се занимават с раса, пол, религия или политика. Не забравяйте, че някои неща, например сарказъм, често са трудни за откриване от контекста, така че, ако имате съмнение дали нещо е такова или не и трябва ли да бъде показано, най-добрата идея е да го премахнете.